Как да изберем добра лула?

януари 11, 2008 в 6:29 pm | Публикувано в Забавно, Изкуство, Интернет, Приятели, Хитро | 24 коментара

Лулата е от онзи тип подаръци, които са предназначени за специален човек. Не всеки би оценил подобен жест, затова трябва внимателно да подберете човека, когото ще зарадвате с една хубава и класна лула. В моя случай човекът със сигурност ще се зарадва на такова нещо, а поводът е наистина страхотен – 30-годишният юбилей на Лъчката.

Тъй като аз нищичко не разбирам от лули, а трябва бързо да избера подходяща, си направих труда да поровя в Интернет за съответните сайтове, обясняващи как да се подходи при избора на такъв продукт. Българското интернет пространство е доста оскъдно откъм тази тема, но все пак може да се получи някаква основна информация.

Ето какво научих за направата на лули от някои български сайтове, например http://pipes.hit.bg/ и Kaliman Caribe, които продават лули, както и от други места в мрежата:

Лулата се изработва от корените на растение, наречено „бриар“. Бриарът за лули се добива от една определена част от растението „erica erborea“ (което не е изтравниче, както пише в речника), която се намира над корена му. Самото дърво вирее само по Средиземноморието. Няма чак такова значение от къде точно идва, а кой го реже и подбира. Заготовките се делят на 2 вида: „ebauchon“ (вътрешни за корена) и „Plateaux“ (външни за корена). Качеството и цената на вторите са значително по-високи. Този материал е открит преди повече от 100 години и се смята за най-добрата суровина за изработване на висококачествени лули. Най-ценното качество на бриара е устойчивостта му към топлината от горящия тютюн, както и изключителната красота на структурата на дървото.

Корените от бриар се добиват в твърдите и сухи почви на най-недостъпните планински региони в Средиземноморието. След това корените се режат на кубчета. Когато блокчетата пристигат в работилницата, те са много влажни и се налага да се съхраняват поне 6 месеца, преди да се използуват за изработка на лули.

След подбора на подходящи кубчета за специфичен модел лула, първата обработка се прави на модерни машини. Най-напред се пробива дупката за тютюн, след това се шлифова суровата форма. Но дори и в най-качествения бриар могат да се появят дефекти. Обработените вече кубчета дърво се проверяват за такива и се подбират само качествените – останалото се изхвърля.

Мундщукът обикновено се изработва от ебонит (вулканит) – твърд, черен материал, който съдържа голямо количество сяра. При дълго използване и под въздействие на светлината обаче, мундщуците стават зеленикави на цвят и придобиват горчив вкус. Ето защо, преди известно време водещите производители започват да използват мундщуци, изработени от черен акрил – материал, който е по-скъп, но запазва качествата си за дълго време и не се окислява.

Мундщукът се закрепва за балона на лулата с помощта на втулка. Първо се пробива канал на дръжката на лулата и след това се монтира мундщукът. Необходима е голяма точност при пробиването, за да се гарантира доброто горене на тютюна и правилната циркулация на пушека. После суровият материал (оформените балони на лулите) се шлифова неколкократно, за да се получи гладката копринена повърхност.

Има обаче и друг вариант – много пушачи предпочитат да пушат лула с грапава повърхност, защото повърхността на балона на такава лула отделя повече топлина, отколкото гладката повърхност. Резултатът от това е много по-хладен дим. Грапавата повърхност се оформя по следния начин: под високо налягане се изстрелва струя фини песъчинки към бриара, които отнасят по-меката част на дървото и остават само по-едрите зърна от структурата му, като придават характерен релеф на лулата.

Гладките лули в се боядисват предварително с боя, която покрива фините частици на дървото. След боядисването тя отново се третира с песъчинки, като по този начин вече лесно се вижда красивият контраст между частиците на дървото.

“Балонът” и мундщукът са направени от два съвсем различни материала и трябва да се обработват по различен начин. За да се получи наситеният черен цвят на мундщука, той се полира със специална черна вакса.

Когато балонът и мундщукът са полирани, лулите се класифицират отново. Това е етапът, на който се решава дали от една лула може да стане висококачествен продукт, или тя, за съжаление, трябва да премине към по-нисък клас.

Гладките лули пък се произвеждат в много нюанси на кафявото и червеното, както и в наситено черно. Лулите с грапава повърхност обикновено са боядисани в черно, а някои от тях се полират усърдно, за да се получат червеникави оттенъци.

Новата лула трябва да се разпалва бавно. Първите няколко пъти се пълни до половината. Пуши се веднъж дневно. На четвъртия или петия опит лулата се пълни докрай и се пуши бавно, за да обгори добре отвътре.

Има и „анатомия на лулата“ 🙂 Абе цяла наука си е – много интересна при това…

Около 60% от поръчките са за лули с гладка повърхност, независимо дали черна, кафява или червена. Останалите са така наречените “пясъчни” лули, с грапава повърхност.

24 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Eh kolko sueta

    Comment by cigareta— януари 14, 2008 #

    Отговор

  2. Българското Интернет пространство не предлага кой знае какво, но виж магазини за лули с великолепни лули в тях дал Господ. Трябва само да се потърсят. Намерите ли ги веднъж, често ще се отбивате в тях, защото там непрекъснато се предлагат нови и съблазнителни неща, пури, тютюни, вина…

    Comment by Апостол Апостолов— януари 31, 2008 #

    Отговор

  3. За някои суета,за втори хоби,за трети страст,произведение на Изкуството,адекватна алтернатива на пушенето на цигари,начин да изразиш себе си.Ако пък ще базираме контекста на размисли върху Книгата Еклисиаст от Библията,нима има нещо под слънцето,което не е суета?
    Та да продължим за лулите,като не по важна тема от“Еклисиаст“,но все пак като обявена тема за мнения.

    Comment by Десислав Гечев— февруари 28, 2008 #

    Отговор

  4. За някои може да е суета…Аз пуша и колекционирам лули от доста време.Невероятно бягство от ежедневието и стреса е.За мене е релакс!

    Comment by Спас Гергов— март 15, 2008 #

    Отговор

  5. За страничния наблюдател Пушачът на лула е може би позьор,сноб или кой знае какво още,но истинския смисъл на пушенето и колекционирането на лули разбират само хората,занимаващи се с това.
    Като пушач на лула доста често ми се случва да започвам да избирам от колекцията си точната лула за пушене и отплесвайки се в разглеждане и любуване на „експонатите“да забравям да пуша-удоволствието от двете неща е почти еднакво!

    Comment by Десислав Гечев— март 17, 2008 #

    Отговор

  6. В подкрепа думите на Спас Гергов за релаксиращото дей ствие лулата,с риск да се повторя ще кажа,че това чувство може да се разбере само от хората,които са го изпитвали.
    Все пак пушенето на лула не е за хора склонни към пристрастяване и зависимост,а по-скоро за ценители.

    Comment by Десислав Гечев— март 17, 2008 #

    Отговор

  7. Да не забравяме и нещо друго! Доказано е, че вредата от цигарите се дължи най- вече на ХАРТИЯТА. Всички наблюдения и проучвания сочат към едно: пушачите на лули и пури не боледуват от нищо.

    Comment by Апостол Апостолов— март 29, 2008 #

    Отговор

  8. Връщайки се към контекста на темата ще изкажа мнение ,че добрите лули не са само тия от бриар,вярно-на пръсти се броят дървесните видове с подобна красива шарка/фладер/,но откъм здравина и огнеустойчивост „канонизирания“бриар си има конкуренти.
    Лулите,които изработвам са от корен на крушово дърво и смея да твърдя,че техните качества не отстъпват на бриаровото коренище,а липсата на такава атрактивна шарка компенсирам със скулпторна обработка,създаваща на лулата характер като на Произведение на изкуството.
    Категорично съм против и използването на ебонита за мундщуци,въпреки,че и той е сочен като еталон сред материалите за изработка на лули.Миризмата на изгоряла гума,зелено-охревата оксидация са фактори,които променят вкуса на дима и гонят пълноценната наслада от пушенето на лула.Не казвам,че мнението ми е меродавно,но мисля,че не е лишено от логика…?

    Comment by Десислав Гечев— март 29, 2008 #

    Отговор

  9. Добре, де, щом не е ебонит, какво да бъде? Акрил ли? И има ли друг материал, от който може да се направи?

    Comment by Христо Радичев— март 30, 2008 #

    Отговор

  10. Акрилът е материал с голяма твърдост,непомръкващ от оксидация блясък и липсващ вкус и мирис-качества,които според мен са от най-голямо значение.
    Още нещо-издържа на дъвкане повече от ебонита.
    Моите мундщуци изработвам от полиацетал-пластмаса,използваща се в изработката на детайли за машини и съоръжения в медицината и хранително-вкусовата промишленост.Много скоро ще вмъкна в сайта си последните ми лули,чийто мундщуци са изработени от тоя материал.

    Comment by Десислав Гечев— март 30, 2008 #

    Отговор

  11. Ужасс!!! Сигурно съм изпушила тон хартия…Никога не ми е минавало през ума това .Почвам да пуша с лула.Все пак по-авторитетно изглежда жена с лула .Пък и дори да не е така ,ще направим едно МОДНО ТЕЧЕНИЕ.
    Индианските лули са с глави „от червената скала „,т.е. керамични .Виждала съм ги .

    Comment by Andrea GH— май 7, 2009 #

    Отговор

  12. Беше ми попаднало преди време списание „Pipe magazine“,посветено на пушенето на лула при жените ;там беше обърнато внимание на по-елегантната и грациозна визия на дамските лули,както и на по-ярките и типично „дамски“цветове -като червения например,които правят пушенето на лула не толкова мъжко занимание.Аксесоарите към дамските лули ,също бяха „феминизирани“ до неузнаваемост!

    Comment by Десислав Гечев— май 16, 2009 #

    Отговор

  13. интересуваме от какво друго дърво (което може да се намери в България) може да се направи лула

    Comment by marto— юни 1, 2009 #

    Отговор

    • По принцип лула може да се направи от доста видове дървесина-бук,дъб,орех,бряст,ясен,но най-подходящ вид от“нашенските“ е крушата.Тук започнах да помествам снимки на лулите,които правя:
      Повечето от тях са от круша.

      Comment by Десислав Гечев— юни 7, 2009 #

      Отговор

  14. Аз защо да не взема да те таксувам с една лула за рекламната площадка?:)

    Comment by Христо Радичев— юни 10, 2009 #

    Отговор

  15. Нейсе, и бира може:)

    Comment by Христо Радичев— юни 10, 2009 #

    Отговор

    • Такса няма да ти платя-имаш възможноста да ми „резнеш“публикацията-щом смяташ,че е с рекламна цел,но ако седнем на по бира и се окажем добри събеседници,току-виж съм ти подарил някоя

      Comment by Десислав Гечев— юни 15, 2009 #

      Отговор

  16. Винаги съм готов да седна на по бира с интересен човек:)

    Comment by Христо Радичев— юни 15, 2009 #

    Отговор

    • Не съм интересен човек,а по-скоро скучен;нещата ,които правя са интересни и понякога удивяват самия мен-казвам го не за да се хваля,а да похваля Онзи,Който ми е дал дарбата.
      Бирата за съжаление ще я пием,когато идвам към София/предполагам си от там/,а сега -засега не ми се очертава такова идване.Ако ти имаш път към Русе-бира ще се пие!
      Не ми стана ясно/не е и задължително/пушиш ли лула или сблъсъка с проблемите ,свързани със спецификата на закупуването на една лула те накара да отвориш тази тема?

      Comment by Десислав Гечев— юни 15, 2009 #

      Отговор

  17. Пуша, но не активно – използвам понякога подарената от нас, заради която толкова се изписа:) Но определено ми харесва:)

    Comment by Христо Радичев— юни 16, 2009 #

    Отговор

  18. Май гореспоменатия блог се изгуби 😦 …а имаше страшно много информация и споделен опит в него

    Comment by Десислав Гечев— юли 11, 2012 #

    Отговор

  19. Здравейте, господин Гечев! За жалост не прекарвам много време във виртуалното пространство и навярно съм пропуснала начина за връзка с Вас, но отдавна търся лула от български майстор за специален подарък. За мен ще бъде чест да поговорим. Благодаря

    Comment by Vassilka— декември 17, 2012 #

    Отговор

Вашият коментар


Entries и коментари feeds.